Студентска Библиотека

Библиотека „Васил Г. Янков“ към Националния студентски дом е наименувана в чест на Васил Г. Янков – виден лидер на българското студентско движение и ключова фигура в историята на Националния студентски дом. Янков е председател на Студентския комитет към Българския национален студентски съюз в периода 1929 – 1932 г., време, в което той играе основополагаща роля за утвърждаването на Дома като център за академична и културна дейност. През 60-те и 70-те години на ХХ век той се посвещава на събирането и съхраняването на спомените за създаването на Студентския дом – мисия, която значително допринася за документалното обогатяване на историята на институцията. Тези усилия са надлежно документирани в изданието „Думата на българския студент“ (2002), което остава трайно свидетелство за неговия принос.



Разположена непосредствено при входа на сградата на Националния студентски дом, библиотеката е отворена за студенти, преподаватели и посетители всеки работен ден между 09:30 и 17:30 ч. Тя предлага богат фонд от специализирана литература, свързана с младежки, академични и социални въпроси. Основни тематични направления в колекцията включват личностното развитие, професионалното израстване, научните изследвания и организационното управление.

Библиотечният фонд е динамичен и се обогатява непрекъснато чрез добавянето на актуални издания, които отразяват съвременните научни и културни тенденции. Отпадналите публикации, които вече не са част от основния фонд, се пренасочват към инициативата „Предай нататък“. Тази инициатива предоставя възможност за свободен обмен на книги, насърчавайки културата на четене и достъпа до знание сред по-широка аудитория.


Академичният център за литература и култура (АЦЛК):

Към Националния студентски дом функционира и Академичният център за литература и култура (АЦЛК), който изпълнява двойна роля – като изследователски център и издателство. Центърът е фокусиран върху разработването и популяризирането на изследователски и творчески проекти в областта на студентската и младежката култура. Основен акцент е поставен върху насърчаването на междудисциплинарния диалог, включващ студенти, млади учени и преподаватели, както и върху ангажираността на тези групи с културното и научно наследство.

Чрез краткосрочни и дългосрочни проекти Центърът осигурява платформа за провеждане на дискусионни форуми, творчески ателиета и изследователски инициативи. Изследванията, проведени в рамките на АЦЛК, често намират реализация в специализирани издания, които отразяват както резултатите от тези проекти, така и академичните и художествени търсения на участниците.

Публикациите на Центъра включват монографии, сборници, резултати от конференции и тематични изследвания, като те обхващат широк спектър от въпроси, свързани с младежката култура, академичното творчество и социалните аспекти на образованието.

Мисия и принос

Чрез съчетаването на традиция и иновация, библиотеката „Васил Г. Янков“ и Академичният център за литература и култура утвърждават Националния студентски дом като водеща институция за академично развитие и културен обмен. Тяхната дейност не само съхранява и популяризира богатото културно наследство на студентската общност, но също така насърчава младежите да развиват своите способности, да изграждат мрежи от сътрудничество и да допринасят за научния и социалния прогрес.

Книгите на АЦЛК излизат в няколко основни поредици:

  • Библиотека „Дискусионен академичен клуб“
    • Три дискусии, съст. Пламен Дойнов, С., 2000. ISBN 954-90721-1-8
    • Румен Спасов, Култура или война, С., 2001. ISBN 954-90721-6-9
    • Дискусии 2000, съст. Пламен Дойнов, С., 2001. ISBN 954-90721-4-2
    • Три литературни дискусии, съст. Пламен Дойнов, С., 2002. ISBN 954-8549-03-4
    • Литература и критически практики, съст. Добромир Григоров, С., 2003. ISBN 954-8549-06-9
    • Академични дискусии, съст. Пламен Дойнов, С., 2003. ISBN 954-8549-08-5
  • Библиотека „Млада Европа“
    • Млада македонска драматургия, съст. Гоце Ристовски (2002). ISBN 954-90721-5-0
    • „Млада унгарска поезия“ на български език и „Млада българска поезия“ на унгарски език. (2003).